Точността на обработка на механичните части пряко влияе върху производителността на оборудването. Общите процеси включват:
Рязане: Струговане, фрезоване, шлайфане и т.н., подходящо за високо-прецизни валове и дискови части, с грапавост на повърхността, достигаща под Ra0,8μm.
Отливане и коване: Използва се за части със сложна{0}}форма (като двигателни блокове) или части с висока -якост (като зъбни валове), с точност на леене обикновено при клас CT7-CT10.
Щамповане и формоване: Подходящо за части от ламарина (като автомобилни части от ламарина), с грешки в дебелината, които могат да се контролират в рамките на ±0,1 mm.
Специална механична обработка: Електроразрядна обработка, лазерно рязане и др., използвани за трудни-за-обработване материали или сложни структури (като кухини на матрицата).
Международните стандарти (като ISO и DIN) и вътрешните стандарти (като GB и JB) съвместно регулират производството на компоненти. GB/T 307.1-2013 уточнява метода за изпитване за поемане на центростремителна сила, докато системата за управление на качеството ISO 9001 изисква от предприятията да прилагат пълна-проследимост на процеса от складирането на суровини до доставката на готовия продукт. Типичните методи за изпитване включват машина за измерване на координати (точност ±0,001 mm), безразрушителен тест (като ултразвуково откриване на пукнатини) и анализ на състава на материала (като спектрометър за откриване на съотношението на сплавта).